Владо Тричков (Vlado Trichkov)
Владо Тричков е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област. Наименувано е на партизанина Владо Тричков. География
Селото се намира в планински район, на 17 км от София, на 670 м надм. височина в живописното Искърско дефиле. В селото живеят около 1700 жители. Територията му граничи със селата Луково, Реброво, Церецел и селата от Столична голяма община. Землището му е около 19 кв. км.
Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър – Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един-единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни.
До селото има автобусен и железопътен транспорт.
Административно се обслужва от Община Своге, телефон: 0726 / 25-39, www.svoge.bg; телефон на полицията в Своге: 0726 / 2201.
Село Вл. Тричков се е състояло от махалите Орешец, Клисура, Калугерица, Голяма лъка и Ромча. Най-напред петте махали са водени административно към с. Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп. гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува в Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото – Владо Тричков – се дава през 1952 година.
През 2006 г. кметът на община Своге Емил Атанасов води преговори с кмета на София за изграждане на сметище на София, разположено на около 1 километър или по-малко от сградите на вилна зона Ромча (включително и от църквата). Засегнатите местни жители и собственици на вили протестират в началото на 2007 г.
Селото се намира в планински район, на 17 км от София, на 670 м надм. височина в живописното Искърско дефиле. В селото живеят около 1700 жители. Територията му граничи със селата Луково, Реброво, Церецел и селата от Столична голяма община. Землището му е около 19 кв. км.
Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър – Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един-единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни.
До селото има автобусен и железопътен транспорт.
Административно се обслужва от Община Своге, телефон: 0726 / 25-39, www.svoge.bg; телефон на полицията в Своге: 0726 / 2201.
Село Вл. Тричков се е състояло от махалите Орешец, Клисура, Калугерица, Голяма лъка и Ромча. Най-напред петте махали са водени административно към с. Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп. гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува в Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото – Владо Тричков – се дава през 1952 година.
През 2006 г. кметът на община Своге Емил Атанасов води преговори с кмета на София за изграждане на сметище на София, разположено на около 1 километър или по-малко от сградите на вилна зона Ромча (включително и от църквата). Засегнатите местни жители и собственици на вили протестират в началото на 2007 г.
Карта - Владо Тричков (Vlado Trichkov)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |